RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1513
20.12.2019 г., 11:50 ч.

В склада 

  Поезия » Свободен стих
824 3 7

Бях в раздела

„Само за ценители”.

Радост за очите,

щедрост за душата.

Измести ме друга-

с лъскави корици,

кухи думи,

алчно съдържание.

 

Сега съм просто книга

в склада.

Прегръщат ме шедьоври.

Мълчим и чакаме съдбата:

разпродажба с намаление

или в торбата на клошаря:

за подпалки

или рециклиране.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иване! Децата четат, но това, което ги вълнува. Времето ни е такова - задъхано. Гавраил, благодаря за интереса! Ангелче, то и ние ще стигнем до...склада...
  • С интригуващо философско съдържание.
  • Наистина много е тъжна съдбата на книгата изобщо. Съвременното поколение книги не чете. Не си губи времето с прозаични неща...
  • Благодаря, Георги! Знаем класиците мухлясват по читалища и ги виждаме в последствие до контейнера, очакващи последните ръце, които ще ги разгърнат - събирачът на кашони и хартия...Блу, радвам се, че откри нещичко при мен!
  • Тъжно и жалко
  • Когато лъскавото измести съдържанието и това се случва... Тъжно.
    Поздравявам те.
  • Така се получава...Но има перспектива - подклаждаш огън, или учиш детенце да рисува върху рециклиран къс хартия...Е,има и други рециклирани късове, но ще ги оставя за краен случай
Предложения
: ??:??