Oct 14, 2008, 8:31 AM

В скута ми

  Poetry » Love
873 0 1

Усмихвам се докато гледам

                   в прозореца на влака утринни листа.

 

Премигвам в картината под мене

                   и знам, без тебе нямаше да е така.

 

Затварям те с клепачи вътре

                   в най-красивите в света места,

 

отварям ги и ме поливаш

                   с топъл полъх на страстта. 

 

Допирам устни в кожата ти,

                   ухаеща на утринни листа.

 

Пламти душата ми от сладост

                   и знам, че само с тебе е така.

 

Ти спиш и влакът бърза,

                   а ТИ ме водиш в най-прекрасните места.

 

И после питам се какво е,

                   а вече писах за това - страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...