Oct 14, 2008, 8:31 AM

В скута ми

  Poetry » Love
870 0 1

Усмихвам се докато гледам

                   в прозореца на влака утринни листа.

 

Премигвам в картината под мене

                   и знам, без тебе нямаше да е така.

 

Затварям те с клепачи вътре

                   в най-красивите в света места,

 

отварям ги и ме поливаш

                   с топъл полъх на страстта. 

 

Допирам устни в кожата ти,

                   ухаеща на утринни листа.

 

Пламти душата ми от сладост

                   и знам, че само с тебе е така.

 

Ти спиш и влакът бърза,

                   а ТИ ме водиш в най-прекрасните места.

 

И после питам се какво е,

                   а вече писах за това - страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...