Dec 17, 2014, 9:19 PM

В студа на Ноември

  Poetry
811 0 3

малко пространство развяно

според волята на вятъра

постоянство

намерено в намерението на непостоянното

поляната

зелените си стръкчета протягаща

стремежът ѝ 

стреми да е незабелязан

и белязани

дантелените сфери се разтапят

пръснати от вятъра

или пък времето

глухарчета

нарязани

на порции, на семена, на векове

на часове - секундите, минутите

в полените

със частите

на своевременното чакане

на своето

разтеглено в стрела тик-такане

на глухите глухарчета

прибягнали

до своето мълчание

мълчат

побягналите секундарници

пред ококореното розово-червено

в мислите на розите

под вътрешния напор на въпросите

пораснали, разцъфнали и чакащи

признание, познание, съзнание

и щастие

 

в студа на ноемврийското причастие

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за поредния прекрасен коментар, Мисана! Трогна ме (:
    Лилия, благодаря и на теб. Аз също много харесвам Дали (наистина жалко...)
  • Жалко, че Салвадор Дали няма възможност да ти прочете стихотворението! Сигурна съм, че веднага би го скицирал!
  • Самобитна си, както винаги, Ина! Душата ти витае между приказни образи и като пчела взема мед от техните цветове, отнасяйки го в кошера на поезията.

    "дантелените сфери се разтапят
    пръснати от вятъра
    или пък времето
    глухарчета
    нарязани
    на порции, на семена, на векове
    на часове - секундите, минутите
    в полените
    със частите
    на своевременното чакане
    на своето
    разтеглено в стрела тик-такане"

    Уникално виждане ме сепна, заключено в цитираните по-горе редове.

    Моля те продължавай да пишеш така, а аз ще помоля да се мине към по-високобална система, за да оценявам адекватно текстовете ти!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...