Dec 17, 2014, 9:19 PM

В студа на Ноември

  Poetry
809 0 3

малко пространство развяно

според волята на вятъра

постоянство

намерено в намерението на непостоянното

поляната

зелените си стръкчета протягаща

стремежът ѝ 

стреми да е незабелязан

и белязани

дантелените сфери се разтапят

пръснати от вятъра

или пък времето

глухарчета

нарязани

на порции, на семена, на векове

на часове - секундите, минутите

в полените

със частите

на своевременното чакане

на своето

разтеглено в стрела тик-такане

на глухите глухарчета

прибягнали

до своето мълчание

мълчат

побягналите секундарници

пред ококореното розово-червено

в мислите на розите

под вътрешния напор на въпросите

пораснали, разцъфнали и чакащи

признание, познание, съзнание

и щастие

 

в студа на ноемврийското причастие

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за поредния прекрасен коментар, Мисана! Трогна ме (:
    Лилия, благодаря и на теб. Аз също много харесвам Дали (наистина жалко...)
  • Жалко, че Салвадор Дали няма възможност да ти прочете стихотворението! Сигурна съм, че веднага би го скицирал!
  • Самобитна си, както винаги, Ина! Душата ти витае между приказни образи и като пчела взема мед от техните цветове, отнасяйки го в кошера на поезията.

    "дантелените сфери се разтапят
    пръснати от вятъра
    или пък времето
    глухарчета
    нарязани
    на порции, на семена, на векове
    на часове - секундите, минутите
    в полените
    със частите
    на своевременното чакане
    на своето
    разтеглено в стрела тик-такане"

    Уникално виждане ме сепна, заключено в цитираните по-горе редове.

    Моля те продължавай да пишеш така, а аз ще помоля да се мине към по-високобална система, за да оценявам адекватно текстовете ти!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...