17 дек. 2014 г., 21:19

В студа на Ноември

807 0 3

малко пространство развяно

според волята на вятъра

постоянство

намерено в намерението на непостоянното

поляната

зелените си стръкчета протягаща

стремежът ѝ 

стреми да е незабелязан

и белязани

дантелените сфери се разтапят

пръснати от вятъра

или пък времето

глухарчета

нарязани

на порции, на семена, на векове

на часове - секундите, минутите

в полените

със частите

на своевременното чакане

на своето

разтеглено в стрела тик-такане

на глухите глухарчета

прибягнали

до своето мълчание

мълчат

побягналите секундарници

пред ококореното розово-червено

в мислите на розите

под вътрешния напор на въпросите

пораснали, разцъфнали и чакащи

признание, познание, съзнание

и щастие

 

в студа на ноемврийското причастие

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за поредния прекрасен коментар, Мисана! Трогна ме (:
    Лилия, благодаря и на теб. Аз също много харесвам Дали (наистина жалко...)
  • Жалко, че Салвадор Дали няма възможност да ти прочете стихотворението! Сигурна съм, че веднага би го скицирал!
  • Самобитна си, както винаги, Ина! Душата ти витае между приказни образи и като пчела взема мед от техните цветове, отнасяйки го в кошера на поезията.

    "дантелените сфери се разтапят
    пръснати от вятъра
    или пък времето
    глухарчета
    нарязани
    на порции, на семена, на векове
    на часове - секундите, минутите
    в полените
    със частите
    на своевременното чакане
    на своето
    разтеглено в стрела тик-такане"

    Уникално виждане ме сепна, заключено в цитираните по-горе редове.

    Моля те продължавай да пишеш така, а аз ще помоля да се мине към по-високобална система, за да оценявам адекватно текстовете ти!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....