17.12.2014 г., 21:19

В студа на Ноември

806 0 3

малко пространство развяно

според волята на вятъра

постоянство

намерено в намерението на непостоянното

поляната

зелените си стръкчета протягаща

стремежът ѝ 

стреми да е незабелязан

и белязани

дантелените сфери се разтапят

пръснати от вятъра

или пък времето

глухарчета

нарязани

на порции, на семена, на векове

на часове - секундите, минутите

в полените

със частите

на своевременното чакане

на своето

разтеглено в стрела тик-такане

на глухите глухарчета

прибягнали

до своето мълчание

мълчат

побягналите секундарници

пред ококореното розово-червено

в мислите на розите

под вътрешния напор на въпросите

пораснали, разцъфнали и чакащи

признание, познание, съзнание

и щастие

 

в студа на ноемврийското причастие

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за поредния прекрасен коментар, Мисана! Трогна ме (:
    Лилия, благодаря и на теб. Аз също много харесвам Дали (наистина жалко...)
  • Жалко, че Салвадор Дали няма възможност да ти прочете стихотворението! Сигурна съм, че веднага би го скицирал!
  • Самобитна си, както винаги, Ина! Душата ти витае между приказни образи и като пчела взема мед от техните цветове, отнасяйки го в кошера на поезията.

    "дантелените сфери се разтапят
    пръснати от вятъра
    или пък времето
    глухарчета
    нарязани
    на порции, на семена, на векове
    на часове - секундите, минутите
    в полените
    със частите
    на своевременното чакане
    на своето
    разтеглено в стрела тик-такане"

    Уникално виждане ме сепна, заключено в цитираните по-горе редове.

    Моля те продължавай да пишеш така, а аз ще помоля да се мине към по-високобална система, за да оценявам адекватно текстовете ти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...