малко пространство развяно
според волята на вятъра
постоянство
намерено в намерението на непостоянното
поляната
зелените си стръкчета протягаща
стремежът ѝ
стреми да е незабелязан
и белязани
дантелените сфери се разтапят
пръснати от вятъра
или пък времето
глухарчета
нарязани
на порции, на семена, на векове
на часове - секундите, минутите
в полените
със частите
на своевременното чакане
на своето
разтеглено в стрела тик-такане
на глухите глухарчета
прибягнали
до своето мълчание
мълчат
побягналите секундарници
пред ококореното розово-червено
в мислите на розите
под вътрешния напор на въпросите
пораснали, разцъфнали и чакащи
признание, познание, съзнание
и щастие
в студа на ноемврийското причастие
© Северина Даниелова Всички права запазени
Лилия, благодаря и на теб. Аз също много харесвам Дали (наистина жалко...)
-С