В сянката на брезите
Боляха ме очите,
след дългото сбогуване със вятъра.
Ръцете ми, застинали в прегръдка,
оставаха по- хладни от преди.
Боляха ме очите от не виждане...
Ръцете дълго ще те търсят в сенките
на две брези...
Там. Отстрани.
Където...
Силуетът ти се скри,
във тъмното.
А светеха мъждивите фенери,
но не стигна светлина.
Да те опазя от призрачно -
раздраните видения...
Не плача ли?!
Така ти се е сторило.
Обърнах се в страни,
но не да ти обърна гръб...
А мълчешком да си поплача,
(макар без сълзи)
както всеки път,
когато ме изпращаш...
До сетния ни миг,
когато пак ...
ще се изгубиш в мрака.
А там, зад нас, останаха
брезите,
да ни чакат...
© Нели All rights reserved.
