Индиана (Криси)
216 7914
Feb 27, 2013, 6:47 PM

В съня ми да засветиш 

  Poetry » Love
855 0 7

От тихото на зимния пейзаж

във мен прокрадвам две-три нотки.

Красиво е, когато съм сама

съблякла задължения и болки…

 

От книгата поглежда ме герой

и мами ме във свойто тайнство.

В леглото - свита на кравай -

напомням котка в старт за бягство.

 

Не бягам. Книгата влече

след себе си конец невидим,

а погледът ми - на зверче -

по страниците ù се вихри…

....

Притихнало небето ме зави.

Във тишина е звездният оркестър.

Прегръщам топло моите мечти,

с надежда във съня ми да засветиш.

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
  • Прекрасен стих!
  • Книгите и сънищата понякога компенсират липси...
  • Почти завиждам гледайки пейзажа.
    Легло и тишина, и книга даже...
    В камината дърво разпръсква искри
    От чашата отпиваш. И не мислиш...
  • Валентино го е казал! Само ще допълня, че ми допаднаха и хубавите тропи!
  • Вал, така се радвам на поетичния ти коментар!...Благодаря!
  • Когато се отърсиш от проблеми
    и свиеш се на топло вкъщи
    мечтите са реални и големи
    животът спира да се мръщи.
    И пренасяш се сред приказни видения
    поглъщаш жадно красота
    растат в душата вдъхновения
    с надежди за любовна светлина....
    ----------------------------------------------
    Безкрайно нежно, спокойно, топло и любящо. ПРЕКРАСНО Е!
Random works
: ??:??