В съня ми да засветиш
От тихото на зимния пейзаж
във мен прокрадвам две-три нотки.
Красиво е, когато съм сама
съблякла задължения и болки…
От книгата поглежда ме герой
и мами ме във свойто тайнство.
В леглото - свита на кравай -
напомням котка в старт за бягство.
Не бягам. Книгата влече
след себе си конец невидим,
а погледът ми - на зверче -
по страниците ù се вихри…
....
Притихнало небето ме зави.
Във тишина е звездният оркестър.
Прегръщам топло моите мечти,
с надежда във съня ми да засветиш.
© Криси All rights reserved.
