В съня на поета
Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега?
Усети ли най- нежните ми ласки?
Дарих ли те с поне една сълза,
търкулнала се в оня миг на щастие?
Кажи поете, какво във мен видя?
Съблече ли от мене топъл дъжд?
В косите слънчеви зарови ли лице?
Какво във тебе трепна изведнъж,
та лудо затуптя ти мъжкото сърце?
Сънят избяга. Отваряш в миг очи,
с усмивка утрото посрещаш и деня.
Кажи поете, не мълчи,
беше ли щастлив със мен в съня?
