Минута в минута те чувствам,
във всяка секунда от деня,
в часовете на нощта, един по един
в очите на слънцето и луната.
Победена от любовта. Спечелила
живота. Вдъхновена да обичам.
Предадена в ръцете на обичане
като никое друго. Открила душата.
А сърцето ми изпълнено и безкрайно
във твоето вдишва и издишва.
Докато постепенно, поглед в поглед
ме приспиваш и събуждаш в тишината.
© Надежда Боянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Щастливи празници!