Минута в минута те чувствам,
във всяка секунда от деня,
в часовете на нощта, един по един
в очите на слънцето и луната.
Победена от любовта. Спечелила
живота. Вдъхновена да обичам.
Предадена в ръцете на обичане
като никое друго. Открила душата.
А сърцето ми изпълнено и безкрайно
във твоето вдишва и издишва.
Докато постепенно, поглед в поглед
ме приспиваш и събуждаш в тишината.
© Надежда Боянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Щастливи празници!