“Хей, запази последния танц за мене…”
Душата ми – бутилка, захвърлена в морето,
най-скъпото писмо обгърнала в обятия,
на пристана самотен тръпне под небето,
очаква танца на вълните в ефирни възприятия.
С целувка от коприна, под слънчево небе
и в сребърните капки от облак дъждоносен
лятото отмина, а есен, пълна с плод, зове,
сезон прекрасен, от Господа изпросен.
И вярата ми никой не може да потъпка.
И танцът ми последен, а и очакваният свят,
олтара ни ще сгряват с нежната си тръпка ...