14.09.2008 г., 18:39 ч.
В сърцето и аз замълчавам
“Хей, запази последния танц за мене…”
Душата ми – бутилка, захвърлена в морето,
най-скъпото писмо обгърнала в обятия,
на пристана самотен тръпне под небето,
очаква танца на вълните в ефирни възприятия.
С целувка от коприна, под слънчево небе
и в сребърните капки от облак дъждоносен
лятото отмина, а есен, пълна с плод, зове,
сезон прекрасен, от Господа изпросен.
И вярата ми никой не може да потъпка.
И танцът ми последен, а и очакваният свят,
олтара ни ще сгряват с нежната си тръпка
и ще привличат със ярък весел цвят…
12.09.2008 г.
© Мери Попинз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И вярата ми никой не може да потъпка.
Вярята си е наша, никой не може да потъпче!
Поздрав, Мери! -
Комплименти, Мери!
/"никой не може да потъпка"...
А може би е "никой не потъпка"
или "никой не може да потъпче"?/ -
Много ми харесва!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и в сребърните капки от облак дъждоносен
лятото отмина, а есен, пълна с плод, зове,
сезон прекрасен, от Господа изпросен."
Много ми хареса!!! Поздравления, Мери!!!