В сърцето ми детето си остана....
08.11.2018
В сърцето ми детето си остана
Зададе ми приятелка идея със молба
да напиша стих,но романтичен.Ето затова
зимна снимка ми показа -от София пейзаж-
но да има "ох" и "ах" и някакъв типаж...
Но хумор да не лъха от никакви куплети!
И седнах аз..На снимката й имаше дървета,
покрити снежно.Чувствах хлад.Такава белота!
И тишина.Красиво..,но погледа ми в миг видя
и грозното-жълтеещите кучешки петна....
О,не,това не бива да го гледам,а хОра! И сега,
вървейки да се радват,възклицават на снега...
Но,сутрин,бе!И всеки бърза!Внимава да не падне,
не смогва хич за красотата поглед да открадне...
На тая снимка нямаше това добре,което помня
във малкото градче,където,когато зима дойде!
Там истинска романтика бе!Покрито всичко в бяло,
но чисто,миришеше омайно на дърва и пушек!Само
дочуваше се детски глъч в пързалка на баира,
след училище ,където всичките деца събира!
Преди това,изяли са филия, сол,пипер и олио,
или намазана със мармалад или със мас...
Кръв ще капне от ръцете им и бузи- зачервени,
ала усмивките не падат от лицата им засмени!!
Не възклицавахме със думи по снежната картина-
очи на всички бяха пълни и щастие в тях има!...
Ей в този спомен върна ме със снимката видяна,
защото във сърцето ми детето си остана!!!
Стих,който не успях да пусна зимата,но Руми и Роберт
ме провокираха да споделя този спомен с вас...
© Ирина Филипова All rights reserved.
