В сърцето ти и в този тъжен стих
Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха,
вечерницата спала би и тя,
но с лудостта си – гост под чужда стряха
и с обич невъзможна аз летя,
създавам свят от блянове и думи,
(събуждам ги) след мен ще си отспят.
Мостове лунни вдига помежду ни,
онази самота и не болят,
сто бели нощи – споделени с нея,
(и не, че лудостта опитомих)
Спи, обич моя. В сънища живея,
в сърцето ти и в този тъжен стих.
https://youtu.be/2Nbjo2blTSk?si=Hum-wUiMWMVxXKE2
© Надежда Ангелова All rights reserved.
