Бунтовни мисли щъкат ми в главата
За празника поднесох нежно цвете,
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона,
изтупай после чергите, килима.
Не зяпай към отсрещната кокона,
защото неприятности ще имаш.
С прахосмукачката след туй - основно!...
И зад дивана да погледнеш също,
за да не гледаш след това виновно,
защото знаеш – като се намръщя...
За обед виж там, приготви си нещо...
За вечерта продуктите не пипай!
В разследването знаеш, че съм веща –
опиташ ли да кръшкаш, ще те спипам!”
Излезе си... затръшна и вратата!
Безцелно вперил съм очи в тавана.
Бунтовни мисли щъкат ми в главата -
май иде времето лесà да хвана!...
В душевен потрес зяпам от балкона.
Е, няма край, тя - мъката човешка!...
Съблича се отсреща русата кокона...
Затварям, край!... За да не стане грешка!
© Роберт All rights reserved.
