Стъпих накриво, подхлъзнах се, ето -
от болка ми се изкриви лицето.
Унесена във мисли „в живота къде сбърках?"
бях толкова погълната, че крачката обърках.
Сама си зная как понасях аз и колко
натрупвах във сърцето свойта болка.
Към миналото вече те прибавям
(нали съм свикнала да ти прощавам?)
Като ненужна вещ ще бъдеш общо взето,
прибирам те на спомените в чекмеджето.
Защо ли там да прибера не мога
натрупаните ти в душата ярост, злоба, ...