В търсене на щастието
Стъпих накриво, подхлъзнах се, ето -
от болка ми се изкриви лицето.
Унесена във мисли „в живота къде сбърках?"
бях толкова погълната, че крачката обърках.
Сама си зная как понасях аз и колко
натрупвах във сърцето свойта болка.
Към миналото вече те прибавям
(нали съм свикнала да ти прощавам?)
Като ненужна вещ ще бъдеш общо взето,
прибирам те на спомените в чекмеджето.
Защо ли там да прибера не мога
натрупаните ти в душата ярост, злоба,
с които толкова беди ни причини
на мен, детето и на себе си дори.
Да сме приятели си обещахме
и всеки тръгна да си търси щастие,
накрая времето ще ни покаже
успяхме ли пред себе си да се докажем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
