22.10.2007 г., 10:13 ч.

В търсене на щастието 

  Поезия
972 0 14
 

Стъпих накриво, подхлъзнах се, ето -

от болка ми се изкриви лицето.

Унесена във  мисли „в  живота къде  сбърках?"

бях толкова погълната, че крачката обърках.

Сама си зная  как понасях аз и колко

натрупвах във сърцето свойта  болка.

Към миналото  вече те прибавям

(нали съм свикнала да ти прощавам?)

Като ненужна вещ ще бъдеш общо взето,

прибирам те на спомените в чекмеджето.

Защо  ли там да прибера не мога

натрупаните  ти в душата ярост, злоба,

с които толкова беди ни  причини

на мен, детето и на себе си дори.

Да сме приятели си обещахме

и всеки тръгна да си търси щастие,

накрая времето ще ни покаже

успяхме ли пред себе си  да се докажем.



© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??