В заблуда си, мила

Къде изчезна, тази топлота?

Предаде се, отново се изниза, 

парченца пезел с неясна форма

маниста от скъсана верижка.

Сърце за ласки ти затвори,

обречено на вечна самота, 

заключено в кулата високо, 

търсещо на пода топлина. 

Умът спечели си играта с теб, 

картите в ръката му са силни

убедите, че не си щастлива, 

повярва му, блафира, победи те! 

Копнеж превърна в размит мираж,

плуващ в дълбоки черни води, 

океан от сълзи рониш...проклинаш. 

Осъзнай се!Промени се!Прогледни!