В заблуда си, мила
506
0
0
Къде изчезна, тази топлота?
Предаде се, отново се изниза,
парченца пезел с неясна форма
маниста от скъсана верижка.
Сърце за ласки ти затвори,
обречено на вечна самота,
заключено в кулата високо,
търсещо на пода топлина.
Умът спечели си играта с теб,
картите в ръката му са силни
убедите, че не си щастлива,
повярва му, блафира, победи те!
Копнеж превърна в размит мираж,
плуващ в дълбоки черни води,
океан от сълзи рониш...проклинаш.
Осъзнай се!Промени се!Прогледни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джимбо Всички права запазени
