В замък от думи и стих
На себе си аз не прощавам.
На другите всичко простих.
И ето: на вас съобщавам,
че лошото вече спестих.
За мене измислих си замък.
Градя го от думи и стих.
И пазя във него аз пламък
и огън под него открих.
От него си паля свещичка
и свети в душата ми тя.
И грее над мене звездичка
с букетче неземни цветя.
А някаква свята природа
ме пъха във златен ръкав.
И аз, като божа порода,
залюбих света ни лукав.
И тихо, и кротко се движа
под слънце, луна и звезди.
И имам единствена грижа
зърна да посявам в бразди.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Весела и светла Новогодишна вечер! 
