Вагон топлина
Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце...
От студа полуживо...от росата пропито -
едва мръдна с криле!
И очи не отвори...
Сякаш, молеше някой...
по-бързо...да го прибере!
Не бях аз обаче, котака от двора!
Не бях и онова, босоного момче,
що със прашката тича и си мисли
"Ловец съм!"...
щом листо от дървото събори дори!..
Не, не съм калпАзана със одрани нозе!
Аз съм...всъщност онази, която в ръцете си държи топлина!...
Със дъха си,...ти дава живот!..
А във сърцето си,
носи любов -
не за птичка, а за цяла Вселена!
Малката птичка, май...че усети!...
Тука е топло...и сухо...
и изглежда спокойно...
Няма в този ден да се мре!
Леко очите отвори...
Леко изпърха с криле...
После със малко водичка
и малко храничка,
беше съвсем друга птичка!
Имаше даже гласче!
Казват,...малките птички...нямат чувства!
Не те разпознават!
Бързо се раждат!
Бързо умират!
Няма много,...което оставят...
Моята птичка обаче,
нежно изпърха с криле...
Сякаш... ума ми прочете...
В мене се гушна,
като малко дете...
И разбрах!...
Беше време да тръгва...
Беше щастлива,
че не бе ден да умре!..
Че ме срещна...и дадох и сила...
друг ден да има... в туй ясно небе...
Покръжа...някак бавно над мене...
Кацна на мойта ръка...
Клюнче потърка...
Сякаш за Сбогом...И отлетя!
А сърцето ми трепна,
от смесени чувства...
Радост и мъка...
за таз малка душица...
която таз сутрин
в сърцето ми кацна...
и остави...цял вагон топлина
Valentina N.V. (Valentina Mitova)
09/10/2020
© Valentina Mitova All rights reserved.
