Nov 11, 2009, 11:24 PM

Важните мигове

  Poetry
893 0 1

Златният залез вплита в сърцето ти лъчи,

нежни ласки стели в копринените ти коси!

Под дългите ти мигли светнали са твоите аквамаринени очи,

в усмивка разтегнати са устните ти рубиненочервени!

И минало, и бъдеще ти забрави!

Миговете ти със златно-аления залез са преброени...

Така е, защото не знаеш дали да го зърнеш пак ще имаш възможност!

Не мисли! Наслади се на мига и отхвърли тежката тревожност,

за да не изпитваш накрая за пропуснатото непростима виновност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нощна Сянка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...