Златният залез вплита в сърцето ти лъчи,

нежни ласки стели в копринените ти коси!

Под дългите ти мигли светнали са твоите аквамаринени очи,

в усмивка разтегнати са устните ти рубиненочервени!

И минало, и бъдеще ти забрави!

Миговете ти със златно-аления залез са преброени...

Така е, защото не знаеш дали да го зърнеш пак ще имаш възможност!

Не мисли! Наслади се на мига и отхвърли тежката тревожност,

за да не изпитваш накрая за пропуснатото непростима виновност!