Ще късам дрехи без да питам,
а ти ме драскай като котка.
Със устните ти – две палитри,
ще нарисувам капка обич.
Ще те прегръщам до насита
под уморената ти рокля.
С бездумия ще те разпитам
и с петдесет нюанса огън.
Ще укротя съблазънта ти
нечакано, с целувка плаха.
Вечерята ще е смеха ти –
закуската - сърце за двама.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
