Валентинка
Ще късам дрехи без да питам,
а ти ме драскай като котка.
Със устните ти – две палитри,
ще нарисувам капка обич.
Ще те прегръщам до насита
под уморената ти рокля.
С бездумия ще те разпитам
и с петдесет нюанса огън.
Ще укротя съблазънта ти
нечакано, с целувка плаха.
Вечерята ще е смеха ти –
закуската - сърце за двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
