Sep 30, 2008, 11:13 AM

Варна-град мечта

  Poetry
606 0 2
Среднощен влак към теб препуска,
летовници, емоцийте не спят,
отново морската вихрушка
бунтува вашите тела.

В очакване е Варненската гара,
градът е щедър домакин,
пред нас е, щом се зазорява,
постлал червения килим.

С блясъкът на морска перла,
улиците светят с много чар,
а балконите модерни
пазят гледките на този дар.

Тълпи с оттенък шоколадов
извайват пясъчните дюни,
а всеки фреш от авокадо
гаси в тях пламъка на юни.

Безгрижна, шеметна, вълната
целуна кея с много страст
и тази авантюра смята,
да се повтаря час след час.

С финес потапя се в морето,
далеч, до някой кораб бял,
една мечта в очите на детето,
Варна, без теб не бих живял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дани, направо готов текст за Пайнер си написал! Вярно е, не винаги се справяме, но съм чела много твои стихове, които са къде по-успешни!
    Не го харесах, честно ти казвам!
  • И аз, и аз!!!
    Варненски поздрав за чудесния стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...