Варварска самота. Креят моите нощи.
Опознала страстта, искам още и още.
Все летя, но насън, а наяве се стряскам.
Нека чака ме вън приказната каляска
със вълшебник един, само мой, много верен.
Снежнобелия крин с него днес ще намерим.
Ще закича косите си - плаха, светла, щастлива,
опознала мечтите си – горда, истинска, дива.
Варварска самота няма да ме тревожи,
щом с любов заблестя в този свят невъзможен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
