Jun 25, 2010, 8:04 AM

Вчера беше Еньовден

1.2K 0 6

Вчера беше Еньовден

Вчера беше Еньовден.
Внучката ми дòйде в мен:

- Дядо, моля те, вземи ме,
на полето заведи ме -
билките да ми покажеш
и за тях да ми разкажеш!

- Може! Ала, преди туй,
в дънките си се обуй!
Че понякога в тревите
има кърлежчета скрити:
видят ли чорапки бели
или рокличка с дантели -
който гази във тревата,
му полазват по краката!

После с внучката вървяхме
и от билките беряхме.

- Туй е цвят от дива роза -
тя предпазва от склероза ...!

- А пък тази нежна билка
се нарича петрожѝлка -
рана като се превърже
с нея, оздравява бърже ...!

- Туй е цветето Ангар -
от нещастна обич цяр ...!

Всички билки ѝ показах
и за всяка ѝ разказах.

После правихме букет.
После сплетохме венец.

Ще запомним този ден -
Еньовден и Билковден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Дари ме с усмивка!Поздрав!
  • .. Усмихна ме рано сутрин....
  • Повечко "еньови дни" не е лошо да има,
    та да има спомени през зима!
  • И децата се нуждаят от добри стихове - леки, светли, забавни, разбираеми и разбира се с присъствието на качествен, не натрапващ се образователен елемент. Поздрав!
  • Това се казва стихотворение.Поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...