Да се плъзна по теб,
сребърен лъч от луната,
отразен в мокър поглед -
страст персеидена.
В света ти да вляза,
плаха кошута в тревата,
с нежност нагазила -
феерично невидима.
Всяко кътче от теб,
непознат кът от рая,
попил моята влага -
безценно живителна.
Тишината да вдишам,
мелодия лунна в безкрая,
синя мъгла -
танц
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
