katie (Катя Вълчева) katie (Катя Вълчева)
66
Nov 26, 2006, 4:06 PM

Вдъхновение

  Poetry
1.2K 0 7
Победи аз не търся,
не искам и награда...

Защо са тези състезания и врява?
Нима наградата ще е преграда
пред мъката, когато завали?
Нима ще топли тя, когато без пощада
отхвърлят с присмех твоите молби?

Недей се лъга от награди,
ласкатели недей ти слуша!

Тя, най-голямата награда,
е трепналото някога сърце
пред думички, нахвърляни без ред,
сълзата, капнала от изненада,
че същото почувствала е като теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0