Nov 26, 2006, 4:06 PM

Вдъхновение

  Poetry
1.2K 0 7
Победи аз не търся,
не искам и награда...

Защо са тези състезания и врява?
Нима наградата ще е преграда
пред мъката, когато завали?
Нима ще топли тя, когато без пощада
отхвърлят с присмех твоите молби?

Недей се лъга от награди,
ласкатели недей ти слуша!

Тя, най-голямата награда,
е трепналото някога сърце
пред думички, нахвърляни без ред,
сълзата, капнала от изненада,
че същото почувствала е като теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...