Oct 14, 2005, 9:35 PM

Вдъхновение 

  Poetry
764 0 0
Природата е бедна, често търсиш
сред мебели човешки- диамант,
но столовете ти са много тъжни,
когато се усмихваш във сълза.

Нима не те привлича планината
с изящните си бели върхове,
дърветата в зеленото си злато,
рекичките с искрящи гърбове.

Бетона те притегля - груб и мрачен,
ръждясалите котви те зоват
и мебелите ласото си мятат
света неназован да изрекат.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??