Природата е бедна, често търсиш
сред мебели човешки- диамант,
но столовете ти са много тъжни,
когато се усмихваш във сълза.
Нима не те привлича планината
с изящните си бели върхове,
дърветата в зеленото си злато,
рекичките с искрящи гърбове.
Бетона те притегля - груб и мрачен,
ръждясалите котви те зоват
и мебелите ласото си мятат
света неназован да изрекат.