Sep 5, 2021, 10:38 PM

Вдъхновение

  Poetry
574 3 5

Морето вдъхновение е вечно,

ах слънце как се скрива зад море, 

такова обаяние безбрежно

и бие страстно моето сърце!

 

В живота всичко става много бързо,

печелиш, губиш - ден след ден.

Понякога, когато ми е много тъжно,

не друго, а морето търся в мен!

 

Разплискват се вълните бурно, 

изпълват вените със сол, 

забързва се дъха безумно,

превръщат ме във цветен тон!

 

И няма как да се изгубя в дълбините, 

и няма как да съм сама,

когато блъска ме живота във скалите,

аз виждам слънце отразено във вода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Акрабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...