Sep 5, 2021, 10:38 PM

Вдъхновение

  Poetry
582 3 5

Морето вдъхновение е вечно,

ах слънце как се скрива зад море, 

такова обаяние безбрежно

и бие страстно моето сърце!

 

В живота всичко става много бързо,

печелиш, губиш - ден след ден.

Понякога, когато ми е много тъжно,

не друго, а морето търся в мен!

 

Разплискват се вълните бурно, 

изпълват вените със сол, 

забързва се дъха безумно,

превръщат ме във цветен тон!

 

И няма как да се изгубя в дълбините, 

и няма как да съм сама,

когато блъска ме живота във скалите,

аз виждам слънце отразено във вода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Акрабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...