Вече не го правиш за мен...
Вече не го правиш за мен...
Мрак в тишината, вятър в душата...
плаче тя, обрулена от краха на вихъра...
Ти го спря, вече не го правиш за мен...
остави бъдещето ми без теб - в ада...
Но щом е така, щом така го чувстваш...
знай, аз няма, няма да те спра по пътя ти...
това, което беше - беше - продължавам...
искам само, само най - доброто за теб...
Аз видях го без теб - още преди теб...
Не ми се сърди, подарихме си избора...
Не го ли научи вече - само настоящето...
прегръщаме, само то, то е значение...
Запомня миналото с добро винаги...
и от нищото създава, създава бъднините...
всичко в тях, всичко в тях, всичко в тях...
винаги, винаги сме били искрени в мечтите...
А ти вече не ги, не ги рисуваш с мен...
и не се чувствай, не се чувствай вече зле,
цяра на сърцето ти, успокоението,
еликсира на живота намират се в теб....
Не го прави, не го прави за мен вече!
Не се сърди, не страдай, не бесней...
не се съжалявай - полети, полети отново...
Вратите отворят се само с усмивки...
дори и да са написани от сълзите...
Проблемите ти, само в теб започват...
Болката ти ще се излекува от любовта,
която изпиташ, която изпиташ отвътре...
Тя ще ти даде сили, няма, няма да си сам...
Само ти можеш да се излекуваш сега...
а аз, аз ще пея, ще пея за теб в песните си....
И ще те прегърна, когато се нуждаеш...,
но в теб вече е ключа, само в теб е ключа...
Светлина в тишината, свежест в душата...
усмихва се, прегърната от вечността на мига...
прегърната от дъжда на тази цветна дъга...
благодарна, че вече не го, не го правиш за мен...
И запътвам се, окрилена към целувката на рая...
Вече не го правиш за мен, правиш го за себе си...
Измъкни се от ада, подай ръка на светлината...
Аз подадох ръка и рисувам сега мечтите на рая...
© Лили Вълчева All rights reserved.
