Вече те чакам в пламъка на розата...
Защо пристъпваш беззащитен
по жаравата на сърцето ми,
назад, нестинарю, върни се,
иди да си вземеш иконата.
Да успее би трябвало тя
да те запази от въглените,
ще изгориш без нея в нощта
и няма кой да върви по пътя ти.
Срещал си много опасности,
на струна висял е живота ти,
не подценявай точно тази - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up