Вечер
Покрива тихо вечерта
земята с плащ от креп.
Изплува бледата луна
на звездното небе.
И вятър леко разпилява
смутени мисли и мечти.
В мрака с обич заблестяват
на милия ми топлите очи.
© Генка All rights reserved.
Покрива тихо вечерта
земята с плащ от креп.
Изплува бледата луна
на звездното небе.
И вятър леко разпилява
смутени мисли и мечти.
В мрака с обич заблестяват
на милия ми топлите очи.
© Генка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...