Dec 31, 2010, 3:23 PM

Вечер 

  Poetry » Phylosophy
646 0 1

Вечерта дойде неусетно

и довя нещо забравено:

дали аз остарявам, или ти?

Нещо внезапно се промени!

Нощта не чака да се прибереш

и топлата си нощница да облечеш,

тя бърза да премине, като ураганен дъжд,

за да остави мирис на удавени цветя.

Вечер - тъй спокойна... тиха,

вечер - една целувка поредна,

вечна любов забранена...

-------------------------

Бавно спуска черния воал,

с който да покрие клона натежал!

© Светлана Талева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??