Вечерта дойде неусетно
и довя нещо забравено:
дали аз остарявам, или ти?
Нещо внезапно се промени!
Нощта не чака да се прибереш
и топлата си нощница да облечеш,
тя бърза да премине, като ураганен дъжд,
за да остави мирис на удавени цветя.
Вечер - тъй спокойна... тиха,
вечер - една целувка поредна,
вечна любов забранена...
-------------------------
Бавно спуска черния воал,
с който да покрие клона натежал!
© Светлана Талева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
