Вечер
Вечерта дойде неусетно
и довя нещо забравено:
дали аз остарявам, или ти?
Нещо внезапно се промени!
Нощта не чака да се прибереш
и топлата си нощница да облечеш,
тя бърза да премине, като ураганен дъжд,
за да остави мирис на удавени цветя.
Вечер - тъй спокойна... тиха,
вечер - една целувка поредна,
вечна любов забранена...
-------------------------
Бавно спуска черния воал,
с който да покрие клона натежал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Талева Всички права запазени
