Sep 10, 2013, 8:54 PM

Вечерни срещи

  Poetry » Other
452 0 0

Вечерни срещи

И днес се сбират пред вратата
жени от мойта махала,
денят щом тръгне наобратно
и чисти пътя на Нощта...
Тъй може би кураж си дават,
дорде настъпи вечерта.

Тъй беше и във мойто детство,
така посрещахме нощта,
това за отдих беше средство -
да пообщуваме с' света.
И така светът във сянка,
разкрива селската "партянка".

Тогава всяка от жените
въртеше свойте вретена,
не скиташе сама в горите,
а беше в помощ на дома.
И тъй тя, догде почива,
във домакинството си нещо влива!

Сега нещата са по-други -
жените са без вретена!
Не правят за дома услуги
като в онези времена.
Сега те са с ръце на кръста,
за работа не мърдат пръсти...

Сега са бабите - гражданки...
Те нямат грижи за дома,
но няма кай и да ги ханка,
че всяка баба е сама,
на никой месте не наплита...
И все на  пенсийката си разчита!

На пътя са до новините,
или до някой сериал...
Прибират се сами горките
и хапват Господ що е дал.
И така върви живота,
до своята последна ката!


   07.06.2013 г. Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...