Nov 25, 2008, 8:17 AM

Вечерта...

  Poetry » Love
621 0 1
 

Във пурпурния залез вечерта

приготвя се за своята стихия...

Когато превъзмогне любовта,

ще може да достигне свойта сила...

 

А ягодовото безвремие е с нея,

докосва я по устните и бяга...

Изчезва през полето и се смее,

то ходи по ръба и се протяга...

 

Когато и морето се усмихне,

тогава ще се съберат...

... с виолетовия залез ще притихнат

и мътните лъжи ще съблекат...

 

А нейните очи със слънчев огън

докосват го с привкус на мълчание...

и розовият ден е тъй безкраен,

когато е обзет от тази мания...

... наречена любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • финалът ме разочарова ...да му се невиди ... а стихът ти беше перфектен до там ... и нямаш нито един коментар ... радвам се че се зачетох при теб ... и за пореден път си доказателство че годините не са от значение

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...