Във пурпурния залез вечерта
приготвя се за своята стихия...
Когато превъзмогне любовта,
ще може да достигне свойта сила...
А ягодовото безвремие е с нея,
докосва я по устните и бяга...
Изчезва през полето и се смее,
то ходи по ръба и се протяга...
Когато и морето се усмихне,
тогава ще се съберат...
... с виолетовия залез ще притихнат
и мътните лъжи ще съблекат... ...