Вечерта...
624
0
1
Във пурпурния залез вечерта
приготвя се за своята стихия...
Когато превъзмогне любовта,
ще може да достигне свойта сила...
А ягодовото безвремие е с нея,
докосва я по устните и бяга...
Изчезва през полето и се смее,
то ходи по ръба и се протяга...
Когато и морето се усмихне,
тогава ще се съберат...
... с виолетовия залез ще притихнат
и мътните лъжи ще съблекат...
А нейните очи със слънчев огън
докосват го с привкус на мълчание...
и розовият ден е тъй безкраен,
когато е обзет от тази мания...
... наречена любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
