Вечеря с непозната
Вечеря, свещи, а на масата - двамина,
Луната ми нашепва, че единият съм аз,
а срещу мен седи, усмихната свенливо,
вълшебна фея, като в приказен колаж.
Че е красива, аз прекрасно осъзнавам,
дори на възраст, сякаш двадесет по две,
желание събужда, а морето разлюлява
и се поддава разумът на клетото сърце.
Безпомощно поглеждам към менюто -
с най-главни букви пише там: ЖИВОТ,
Надежда, всъщност скъп - аламинут е,
а вместо вино сипват капчици... Любов.
Оркестърът ме смайва - свири Стоунс,
подхваща Бийтълс... праща ми Сигнал,
за миг се вслушвам в думите на Коен -
и в ляво, пак се вмества сватбен марш.
И скитник насред тайнствено незнание,
аз сменям в транс, кошмарите - с мечти,
но дамата умее да стреля и в мълчания
и с глас тъй нежен и магичен да шепти:
Не ставай пленник, ти, на чуждо мнение,
обичай истински и не спестявай доброта,
ще бъда болка, но и радост из проблемите
и май се влюбих, но нали съм ти... Съдба!
© Ангел Колев All rights reserved.
