Apr 20, 2013, 12:02 PM

Вечна любов

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Не ме  интересува, че боли.

Любовта ти нек′ ме разтопи!

Душата ми  с твоята да изгори

сред море от мечти.

 

Заедно да растем и остареем.

Благодарение на любовта да копнеем.

Тя поддържа човека жив.

Прави всеки глупак талантлив.

 

Любовта е изкуство заразно.

Порази ли те, му става ясно,

че да обича е роден осъзнава

и на една душа се отдава.

 

Отредено бе на мен

да съм в твой плен.

Сърцето ми е в теб сега

и никога не ще умра.

 

Ако очите ти са огледало,

искам да се огледам.

Ние с теб сме едно цяло

и с любов, нещастие погребвам.

 

Когато устните си доближим,

Бог ще навестим.

Ще му докажем, че любов съществува,

той дори на нас ще робува.

 

Как така се срещнахме, не зная.

Може би нарочно, съдбата ни събра.

Без теб не мога да мечтая.

Със теб никога не ще скърбя.

 

Всяка ограда между нас е пречка,

чакайки да направим грешка.

С времето силни ние ще станем,

че сме влюбени, ще докажем.

 

Слънцето навярно ми завижда,

щом не може да те прегърне.

Моят късмет как бясно ненавижда.

Моята топлина ще те обгърне.

 

Като остров си ти

сред море от мечти.

Около теб мечтатели ридаят,

към други момичета могат само да нехаят.

 

Сърцето ми на пух и прах да стане.

Че го обичаш, дано то да схване.

 

Обичам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрин Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...