Вечна Любов
942
0
1
Пристъпвайки по сухата трева,
аз приближавах се повече към него.
Очите му проблясваха насред нощта,
искайки като сълзи да се отронят.
Усещах как сърцето го боли,
защото знаеше, че може да ме нарани.
Но аз не се страхувах, все още го обичах.
Дори и не като човек, а вече като вълк пред мен да стои.
Той ме прегърна
и меката му козина ме обгърна.
Чувствах се сигурна, стоплена
и вече не бях самотна.
Хванах се здраво за него
и той с всичка сила полетя.
Към нашето бъдеще:
аз - човекът, той - вълкът.
© Лора All rights reserved.
