Nov 13, 2010, 6:40 PM

Вечна Любов 

  Poetry
610 0 1

Пристъпвайки по сухата трева,
аз приближавах се повече към него.
Очите му проблясваха насред нощта,
искайки като сълзи да се отронят.

Усещах как сърцето го боли,
защото знаеше, че може да ме нарани.
Но аз не се страхувах, все още го обичах.
Дори и не като човек, а вече като вълк пред мен да стои.

Той ме прегърна
и меката му козина ме обгърна.
Чувствах се сигурна, стоплена
и вече не бях самотна.

Хванах се здраво за него
и той с всичка сила полетя.
Към нашето бъдеще:
аз - човекът, той - вълкът.

© Лора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??