Вечната гара
Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона.
Какво не съм. Черницата узряла,
която сипе медоносни плодове,
гугутката през пролетта изпяла
любовен повик в океан небе.
Квартална котка, скитаща около казана
със подозрително издут корем,
и оня циганин, до козирка пиян,
превърнал вкиснатото вино във тотем.
Момиченцето бузесто със плитка,
недоверчиво опознаващо света,
и бабата, опекла блага питка
за внучката си с хрупкава кора.
Тече край мене двупосочната река
от пътници, захласнати в товари,
но всеки има безпределна свобода
да си избира влакове и гари.
Живея тук сред триизмерна суета,
подминала миражите и позите,
за да догоня колебливата далечина
по пътя на сърдечните си коловози.
© Диана Кънева All rights reserved.
