Вечната гара       

Като самотен Бог съм в тая гара,

изпълнена с невероятни хора.

Сред шум и луда надпревара

сезоните изпращам от перона.

Какво не съм. Черницата узряла,

която сипе медоносни  плодове,

 гугутката през пролетта изпяла

 любовен повик  в океан  небе.

Квартална котка, скитаща около казана

със подозрително издут корем,

и оня циганин, до козирка пиян,

превърнал вкиснатото вино във тотем.

 Момиченцето бузесто със  плитка,

недоверчиво опознаващо света,

и бабата, опекла блага питка

за внучката си с хрупкава кора.

Тече край мене двупосочната река

от пътници, захласнати в товари,

но всеки има безпределна свобода

да си избира влакове и гари.

Живея тук сред триизмерна суета,

подминала  миражите и позите,

за да догоня колебливата далечина

по пътя на сърдечните си коловози.