May 24, 2009, 2:48 PM

Вечно

866 0 0

"Вечно"

 

В очите ярко слънце грее всеки ден.

В сърцето само мрак бездънен.

Светът около нас е променен.

В лицата страх и поглед леден.

 

Сам всеки своя път избира,

намерил стълба - да се възвиси.

В небето облаци намира,

зад себе си следа от огън ще гори.

 

Защо след всяка крачка има болка?

Нали сред облаците вечно слънцето гори!

Защо гневът расте, а обичта е малка?

Нали усмивката сълзите ни ще замени!

 

И времето забавило се, но все лети.

Нощта е светла и денят е тъмен.

И никой свят без болка не откри,

а пътят вечно ще е труден.

 

Оставени в калта лежиме, хора,

с протегнати ръце към чистото небе.

От него върху нас изсипва се отрова,

създадена от същите протегнати ръце.

 

Грешките на всеки са простени.

Пътека вечна - няма ясен край.

Надеждите в калта са потопени.

Дъното на бездната ли трябва да е рай?

 

По труден път поел е всеки.

Целта е злото в себе си да победи!

 

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горан Русинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...