May 24, 2009, 2:48 PM

Вечно 

  Poetry » Phylosophy
632 0 0

"Вечно"

 

В очите ярко слънце грее всеки ден.

В сърцето само мрак бездънен.

Светът около нас е променен.

В лицата страх и поглед леден.

 

Сам всеки своя път избира,

намерил стълба - да се възвиси.

В небето облаци намира,

зад себе си следа от огън ще гори.

 

Защо след всяка крачка има болка?

Нали сред облаците вечно слънцето гори!

Защо гневът расте, а обичта е малка?

Нали усмивката сълзите ни ще замени!

 

И времето забавило се, но все лети.

Нощта е светла и денят е тъмен.

И никой свят без болка не откри,

а пътят вечно ще е труден.

 

Оставени в калта лежиме, хора,

с протегнати ръце към чистото небе.

От него върху нас изсипва се отрова,

създадена от същите протегнати ръце.

 

Грешките на всеки са простени.

Пътека вечна - няма ясен край.

Надеждите в калта са потопени.

Дъното на бездната ли трябва да е рай?

 

По труден път поел е всеки.

Целта е злото в себе си да победи!

 

         

© Горан Русинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??