machin
26 results
Преобразяване
Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?
Замръзнала, сънуваше във моите ръце!
Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?
Покрила с длани своето лице! ...
Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?
Замръзнала, сънуваше във моите ръце!
Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?
Покрила с длани своето лице! ...
536
1
“Краят на всички пътеки”
Ако ти кажа колко тъмнина
пред очите ми е спряла
и как самотен съм сред тишина...
Ако разкажа колко болка е видяла, ...
Ако ти кажа колко тъмнина
пред очите ми е спряла
и как самотен съм сред тишина...
Ако разкажа колко болка е видяла, ...
913
1
3
"Погубен"
Върнаха се моите спомени...
в осъзнатото минало.
Там е тази история
за това - какво бе станало. ...
Върнаха се моите спомени...
в осъзнатото минало.
Там е тази история
за това - какво бе станало. ...
556
2
„Утринен стих”
Сега е вече утрото далеч...
Когато то дойде - не го усетих!
Отмина и остави нещо на света,
но бе далеч от мен... така далеч! ...
Сега е вече утрото далеч...
Когато то дойде - не го усетих!
Отмина и остави нещо на света,
но бе далеч от мен... така далеч! ...
556
2
“Светлината, която запази денят ни”
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай! ...
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай! ...
746
4
„Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа”
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици ...
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици ...
509
3
“Завинаги двама”
Дългият път, по който вървим
и небето, в което летим.
Тишина, във която пак ще заспим
и усмивки, и много мечти! ...
Дългият път, по който вървим
и небето, в което летим.
Тишина, във която пак ще заспим
и усмивки, и много мечти! ...
904
1
"Когато се прегръщаме"
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич! ...
Навън е светло, а в небето слънцето - далеч
и в стаята нахлуха неисканите му лъчи.
Не ги изгоних - аз очаквах да вали,
за да прегърна този дъжд с обич! ...
607
"Зависи ли от нас?
Останаха единствено мъглите!
Сред тях се лутаме,
а вън от тях са
висините! ...
Останаха единствено мъглите!
Сред тях се лутаме,
а вън от тях са
висините! ...
590
1
„Тръгни, но никога сам”
Навярно там – сред планините,
в тръните одраскал своите ръце;
усетил болката, лъжите –
ти даваш им подслон във своето сърце! ...
Навярно там – сред планините,
в тръните одраскал своите ръце;
усетил болката, лъжите –
ти даваш им подслон във своето сърце! ...
516
"Отдавна"
Морето е голямо и красиво - погледни го...
виж как блести в различни цветове;
а щастието виждаш, но вземи го -
към мен навярно ще те заведе! ...
Морето е голямо и красиво - погледни го...
виж как блести в различни цветове;
а щастието виждаш, но вземи го -
към мен навярно ще те заведе! ...
778
2
"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
410
"Той търси теб"
Върви нанякъде едно момиче,
загледано във блясъка на хиляди лъчи.
То имаше небето и звездите,
към които си мечтаеше да полети. ...
Върви нанякъде едно момиче,
загледано във блясъка на хиляди лъчи.
То имаше небето и звездите,
към които си мечтаеше да полети. ...
634
"Небето плаче"
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"! ...
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"! ...
856
„Свят от тъмнина”
Пътят сигурно е кратък,
а изходът така далеч.
Някой тръгва – друг остава
с въпросите към своето сърце. ...
Пътят сигурно е кратък,
а изходът така далеч.
Някой тръгва – друг остава
с въпросите към своето сърце. ...
571
1
“Колко тъжно е да бъдеш сам”
В очите ти отново да погледна,
да хвана леко твоята ръка.
На гарата аз тебе да посрещна -
да те целуна тихо във нощта! ...
В очите ти отново да погледна,
да хвана леко твоята ръка.
На гарата аз тебе да посрещна -
да те целуна тихо във нощта! ...
1255
3
„Звезда в нощта”
Безкраен свят, отминал ден-
забравени останахме.
Към слънцето загледани
и в нощните звезди! ...
Безкраен свят, отминал ден-
забравени останахме.
Към слънцето загледани
и в нощните звезди! ...
633
"Заслепени"
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
545
1
"Ние"
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
Ние вървиме сред нищото,
закриваме с пръсти очите си...
Ние сме малки сред времето-
търсим с надеждата дните си! ...
537
„Вярата към бъдещите дни”
След време към небето ще заминем без вина
и вятърът в косите ще напомня без тъга,
че може би сме чакали да дойде този ден,
за да се връщаме при вас с дъжда студен. ...
След време към небето ще заминем без вина
и вятърът в косите ще напомня без тъга,
че може би сме чакали да дойде този ден,
за да се връщаме при вас с дъжда студен. ...
534
„А може би за миг...”
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...
501
“Птица като мен”
Намирам начин, за да открия
нов път към себе си в безкрая!
Намирам изход в тъмнината,
гледала ме със злите си очи! ...
Намирам начин, за да открия
нов път към себе си в безкрая!
Намирам изход в тъмнината,
гледала ме със злите си очи! ...
520
„Когато думите са нищо”
Трудно бе да гледам във очите ти
и да си мисля какво ли има в тях.
Те бяха празни и минаваха през мен,
затворени – те скриха своя страх. ...
Трудно бе да гледам във очите ти
и да си мисля какво ли има в тях.
Те бяха празни и минаваха през мен,
затворени – те скриха своя страх. ...
651
1
“Брегът на самотата”
Когато стигнах горе на скалите,
обърнах своето лице назад.
Погледнах залеза над планините -
открил бях вече своя бряг. ...
Когато стигнах горе на скалите,
обърнах своето лице назад.
Погледнах залеза над планините -
открил бях вече своя бряг. ...
530
"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...
828
"Вечно"
В очите ярко слънце грее всеки ден.
В сърцето само мрак бездънен.
Светът около нас е променен.
В лицата страх и поглед леден. ...
В очите ярко слънце грее всеки ден.
В сърцето само мрак бездънен.
Светът около нас е променен.
В лицата страх и поглед леден. ...
569
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
