Един ден няма да ни има, поотделно ще сме може би... Всеки сам от своя път ще взима това, което съдбата ще му отреди! Един ден много ще сме тъжни за всичко тъй красиво между нас! И пак може би ще сме си нужни, но едва ли ще си дадем отново шанс! Един ден ново утро ще настане и сърцето вече няма да боли! Но едно-едничко, знай, ще ни остане, споменът в душата вечно да гори!