Стоя на перваза и нежна светлина ме докосва.
А дъждовни целувки от изгрева ме събличат.
Гушкам те тайствено.
А ръцете изгоряха по теб.
Морското ехо ме преследва.
Тичам по теб.
Преследвам следата си.
Крилата съм.
Прелитам до изгарящите коси.
Косите ми се съживиха.
Римувах те.
Обладавах сърцето ти.
Чувствах те вечен.
На брега оставих любовта ни.
© Десислава Танева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
