Смаляване

Jul 18, 2013, 10:37 PM 2018-01-11T22:42:15+02:00

Poetry » Love, Phylosophy

741 0 1

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек , едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?!
Дъждец с потоп ще ме покръсти –
сам бръмбар с потни очила.
Навярно ще си върна ръста,
щом чуя твоето: "Ела".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-07-20T10:54:20+03:00

Благодаря ви, приятели:

rozza (Радка Миндова
Helius (Елена Костадинова
andromen (Иван
Vedrin (Ясен Ведрин
valqka (Валентин Василев
krchernev (Красимир Чернев
elenabili (Елена Биларева
Blagonrava (Евгения Илиева
nikkollina
voda (Елица Ангелова
oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али