Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
18 июл. 2013 г., 22:37  

Смаляване 

  Поэзия » Любовная, Философская
740 0 1


Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече
глухарче, мравчица отвя.
И не човек , едно човече
се спъва в райската трева.
В огромните листа на клена
светът настръхва. Плисва мрак.
Не виждаш ли, че подир мене
кинжал размахва кървав мак?!
Дъждец с потоп ще ме покръсти –
сам бръмбар с потни очила.
Навярно ще си върна ръста,
щом чуя твоето: "Ела".

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели:

    rozza (Радка Миндова
    Helius (Елена Костадинова
    andromen (Иван
    Vedrin (Ясен Ведрин
    valqka (Валентин Василев
    krchernev (Красимир Чернев
    elenabili (Елена Биларева
    Blagonrava (Евгения Илиева
    nikkollina
    voda (Елица Ангелова
    oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов
    Plamen-Ognqnov (Исмаил Али
Предложения
: ??:??