Вечност

Завият ли леглото ми с постеля,
посипят ли го с розови листа,
в конвулсия започвам да треперя
усещайки вкуса на любовта.

Въздухът започва да не стига,
потта студее сякаш, че е скреж,
грехът с съблазън нежно ми намига,
гръдтта пулсира с истински копнеж...

И сякаш над земята се издигам,
с крилати мисли почвам да летя.
Съдбата закачливо ме повдига,
а после звън на моята врата...

От музиката нежна във душата
вибрира тишината покрай мен.
Ухаят на загадъчност цветята
във вазата... Залязва този ден.

Нощта ще ни прегърне и закрие
с вълшебната от ласки пелена.
Зад щорите, Луната ще се свие,
а ти със мен ще грееш в светлина...