Вечността
http://it.youtube.com/watch?v=ERX439n13D8
Ние сме хора, творения от плът.
Вселената безкрайна пулсира в нас.
Замислени вървим по неравен път,
търсейки вечно смисъл във захлас.
Наследили хилядолетни светове,
в сърцата си пазим обич свята.
Духовен опит, трупан с векове,
тя расте като тревата по полята.
Желаем те, победна любов узряла,
като кехлибарен слънчев грозд,
като белокрила чайка долетяла,
за теб ще вдигнем бодър тост.
Къде си, вечност, така мечтана?
Дали си в пяната на морските вълни?
Дали се криеш в сезонната промяна,
или в миговете, когато сме сами?
Може би си в небесните предели,
където облаци и вятър се надбягват
или си във върховете снежнобели,
които душите ни безмерно радват?
Само пулсът тих живо те отмерва
и чувстваме Твореца колко е велик.
Красотата с мигове вечност се измерва,
а любовта е най-вечният ни миг.
© Васил Георгиев All rights reserved.
